Петър пусна тази снимка във фейсбук и написа: “Така или иначе ще умра…

“Не ме ритай, и не ме гони… така или иначе ще умра, повярвай ми…
Гледам светлините на града – това е заключена врата за мен…

Лежа на входа на метрото, то е топло, няма сняг и дъжд
просто лежа там, гледам хората, никого не чакам и мен никой не ме чака…
Някой ми хвърля парче хляб, от съжаление, минавайки покрай мен…
Ако някой ме погали – това е по-ценно и от хляба…
Ще лизна случайна ръка, ще го погледна в очите…

В моята душа е живата болка, никой не ми е разказвал за нея…
Не съм красиво куче, нямам родословие, от мелези нося много неща…
Ако някой ми свирне и каже:

“Да вървим приятел”
ще тръгна и накрая на света, само да не съм сам…
За мен най-важна ще бъде не моята, а неговата душа…
Някъде далеч от хората с него ще отидем и ще светят лампи в нощта…
Там, където няма беди и страдание…
Ще сме си нужни един на друг…
Той ще ме прегърне и ще ми бъде топло… Аз ще пазя съня му…”

Публикувано от Петър Крушовски

Източник: Petel