Нов кодекс удря здраво в джоба на шофьорите! ВИЖТЕ КАК ЩЕ НИ ЦАКАТ СЪС ЗАСТРАХОВКИТЕ

В първия ден на новата година, докато звукът от новогодишните фойерверки още не беше заглъхнал, тихомълком и без излишен шум влезе в сила новият Кодекс на застраховането.

Някои от анализаторите го нарекоха „лобистки“, други „тенденциозен“, но истината е, че тепърва ще се разбере какви ще бъдат истинските последици от приложението му.

И докато гилдията замиваше очите на потребителите на застрахователни услуги, че новият кодекс е трябвало да бъде приет с оглед привеждането на закона в тази област в унисон с изискванията на европейското законодателство, на заден план останаха нововъведенията, които са в сериозен ущърб на застрахованите лица, а именно по-дългите срокове за произнасяне на застрахователите по съответните щети, ограничаване на възможността директно да се сезират съдилищата с искове срещу тях, недължимост на редица лихви на застрахованите, както и предоставянето в полза на застрахователите на поле за тълкуване на застрахователните договори и последващи откази за изплащане на застрахователни обезщетения.

По-дълги срокове

Българският законодател буквално завърза ръцете на застрахованите лица, що се отнася до задълженията на застрахователите за произнасяне по заявените претенции. Докато в отменения Кодекс на застраховането застрахователят беше длъжен да изплати на застрахованото лице обезщетение в 15-дневен срок от предоставянето на поисканите от застрахователя документи, свързани с настъпилото събитие, с новия кодекс тези срокове бяха удължени до 3 месеца при претенции по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ и 6 месеца при имуществените застраховки – „автокаско“, „имущество“ и т.н.

Гореописаните промени резонно доведоха до подкопаване на доверието в действащата застрахователна система, а все повече хора се питат чии интереси брани новият кодекс – тези на застрахованите лица, предимно граждани, както би следвало да бъде в качеството им на икономически по-слабата страна в застрахователното правоотношение, или по-скоро превес взима интересът на застрахователя, който в случая е по-силният субект.

Съдът да почака

Новият кодекс на застраховането значително ограничи правото на граждани и фирми да получат адекватно правораздаване и по този начин в една или друга степен ги превърна в пленници на техните застрахователи. Досегашната практика позволявашe на застрахованите и/или пострадалите от пътнотранспортни произшествия да потърсят своите права директно в съда като превантивна мярка срещу злоупотреби и нелоялни процедурни хватки от страна на застрахователите. С влизането в сила на новия кодекс тази възможност вече не съществува. От внимателния прочит и анализ на разпоредбите на закона става ясно, че съответните лица първо трябва да предявят своите претенции пред застрахователите, да почакат известно време (до 6 месеца в някои от случаите) и ако липсва произнасяне на застрахователя или същият предложи обезщетение, което не е в задоволителни размери, чак тогава да се обърнат към съда.

Спестени лихви

Проправяйки път на новия кодекс, законодателят си позволи да пренебрегне основни принципи в обезщетяването на вредите от непозволено увреждане, залегнали в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно, че при вредите от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходима последваща покана за доброволно изпълнение. Съгласно досегашната задължителна съдебна практика на Върховния касационния съд при вреди от пътнотранспортни произшествия пострадалите лица имаха право да получат лихва от деня на произшествието до окончателното изплащане на обезщетението от застрахователя на виновния водач по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.

Новият застрахователен кодекс направи мечешка услуга на пострадалите, като застрахователят вече ще изпада в забава и ще дължи законна лихва едва след изчитането на сроковете за произнасяне по предявените претенции пред тях. Кои са губещите от това? В случай на произшествия на пътя пострадалите лица ще бъдат принудени да изчакат завършването на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза и едва след влизане в сила на съдебния акт срещу виновния водач да предявят своите претенции пред гражданските съдилища за получаване на обезщетения за претърпените от тях вреди. Процесът в чисто наказателно правната му фаза не приключва бързо, като в зависимост от тежестта на уврежданията и наличието на противоречиви факти относно събитието може да продължи и до няколко години.

Досега пострадалите бяха обезщетявани със законна лихва за този период върху присъжданото на по-късен етап застрахователно обезщетение в унисон с основните правни принципи на обезщетяването на вреди от непозволено увреждане.

Липса на задължителна практика

Към настоящия момент все още е неясно как ще тълкуват българските съдилища разпоредбите на новата застрахователна уредба. Видно от преходните и заключителни разпоредби на новия закон, отмененият кодекс на застраховането остава приложим спрямо отношенията, породени във връзка със застрахователни договори, сключени преди 1 януари 2016 г. Ето защо все още липсва трайна и задължителна съдебна практика на Темида, свързана с новите законови разпоредби, като всички с нетърпение очакват произнасянето й по изключително спорните текстове на закона.

Източник: vipnews168.com