Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views :
img

В момента ги нямам, но когато вече ги имам, ще ти върна 2.30…Трогателна разтърсваща история на един дядо

/
/

Тази история не е за просяците по улицата, които си докарват в края на деня и за топла храна, и за ракия, нито за онези пияници, които ви искат 50 стотинки, „че не им достигат…“ Това е история за истинската, непреходна и безнадеждна бедност в нашата страна. История за хората, доживели до „третата възраст“, които сега се гърчат с повече от мизерните си пенсии; те нямат роднини в чужбина да им помагат и винаги са полугладни… Главните герои са описващият историята Марко Екмеди и 80 годишен старец. Действието се развива в магазин за хранителни стоки. На касата те са един зад друг и Марко гледа със съчувствие полупразната кошница на стареца, в която се „мъдрят“ два домата, тиквички, килограм брашно и толкова захар… Явно това не са продукти за чревоугодници…

Сметката е 9.80 лв и старецът, с треперещи ръце, рови в портмонето си да докара нужната сума… Но явно не си е направил сметката според възможностите… Не достигат цели 2.30 лева! Касиерът предлага на стареца да остави нещо от покупките, докато не донесе тези 2.30 лева или просто да се откаже от нещо… Старецът промълвява, че няма смисъл да се връща в къщи, защото там повече пари няма; той бута с несигурна ръка двата домата и тиквичките, и пита от какво още следва да се откаже… Марко дава на касиера недостигащата сума и слага обратно в кошницата, отстранените от покупката продукти. Старецът все още не е разбрал това и търси някакви монети в портмонето си, но не намира такива и заявява, че трябва да се откаже от нещо от това, което е искал да купи… Касиерът – той вече е усмихнат – му казва, че господинът – и посочва Марко – е платил недостигащите 2.30 лева. Старецът е изумен – той не е очаквал такъв развой и не знае какво да прави… Марко го успокоява, че всичко е наред и единственото, което следва да направи е да занесе покупките у дома си. Все още твърде объркан – такова нещо не му е случвало – старецът търси с поглед касиера да му подскаже как да действа.

Но той навежда поглед с репликата „Все още има и добри хора…“ Тогава старецът моли Марко за телефона и адреса му, за да му върне тези 2.30 лева при първа възможност. Марко го успокоява, че всичко е наред и той е изработил тези пари отдавна… Но старецът е напълно разстроен от тази проява на милосърдие – той трепери и плаче, заявявайки че никога не се е сблъсквал с хора, готови да му помогнат безкористно… Той иска да се отплати по някакъв начин – дори като почерпи с чаша кафе… Марко отново го успокоява да си отива в къщи, да сготви обяд за себе си и за бабата и да си почине.

Старецът стиска силно ръката му, пита го за името и заявява, че ще си спомня за него да края на дните си… Този позитивен край вдъхва увереност, че не всички хора у нас са поразени от бацила на самодоволството и егоизма, а има и благородни и милосърдни натури, които са готови да помагат безкористно на изпадналите в нужда…

Източник: vsyakajena

loading...
  • Facebook
  • Twitter
  • Google+
  • Linkedin
  • Pinterest